съмвали

Речник на българския език

1. съмвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съмвали е производна форма на съмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съмвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съмвали е производна форма на съмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съмвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съмвали е производна форма на съмвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съмвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съмвали е производна форма на съмвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).