съмвала

Речник на българския език

1. съмвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съмвала е производна форма на съмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съмвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съмвала е производна форма на съмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съмвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съмвала е производна форма на съмвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съмвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съмвала е производна форма на съмвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).