сълзили

Речник на българския език

1. сълзили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сълзили е производна форма на сълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сълзили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сълзили е производна форма на сълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).