сълзил

Речник на българския език

1. сълзил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сълзил е производна форма на сълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сълзил — мин. деят. св. прич. м. р.

сълзил е производна форма на сълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).