съкрушало

Речник на българския език

1. съкрушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съкрушало е производна форма на съкруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съкрушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съкрушало е производна форма на съкруша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).