съкрушавал

Речник на българския език

1. съкрушавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съкрушавал е производна форма на съкрушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съкрушавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съкрушавал е производна форма на съкрушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съкрушавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съкрушавал е производна форма на съкрушавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съкрушавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съкрушавал е производна форма на съкрушавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).