съизмерил е

Речник на българския език

1. съизмерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съизмерил е е производна форма на съизмеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съизмерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съизмерил е е производна форма на съизмеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).