съзряла

Речник на българския език

1. съзряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съзряла е производна форма на съзра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съзряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съзряла е производна форма на съзра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съзряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съзряла е производна форма на съзра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съзряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съзряла е производна форма на съзра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. съзряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съзряла е производна форма на съзрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. съзряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

съзряла е производна форма на съзрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).