съзрял

Речник на българския език

1. съзрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзрял е производна форма на съзра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съзрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзрял е производна форма на съзра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съзрял — мин. деят. св. прич. м. р.

съзрял е производна форма на съзра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съзрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съзрял е производна форма на съзра (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. съзрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзрял е производна форма на съзрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. съзрял — мин. деят. св. прич. м. р.

съзрял е производна форма на съзрея (мин. деят. св. прич. м. р.).