съзрявал

Речник на българския език

1. съзрявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзрявал е производна форма на съзрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съзрявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съзрявал е производна форма на съзрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съзрявал — мин. деят. св. прич. м. р.

съзрявал е производна форма на съзрявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съзрявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съзрявал е производна форма на съзрявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).