съзрете

Речник на българския език

1. съзрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

съзрете е производна форма на съзра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. съзрете — повелително наклонение, мн. ч.

съзрете е производна форма на съзра (повелително наклонение, мн. ч.).