съжителствувал си

Речник на българския език

1. съжителствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал си е производна форма на съжителствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съжителствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал си е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съжителствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал си е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).