съжителствувал е

Речник на българския език

1. съжителствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал е е производна форма на съжителствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съжителствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал е е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съжителствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал е е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).