съжителствувал

Речник на българския език

1. съжителствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съжителствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съжителствувал е производна форма на съжителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съжителствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

съжителствувал е производна форма на съжителствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съжителствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съжителствувал е производна форма на съжителствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).