съживяло

Речник на българския език

1. съживяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съживяло е производна форма на съживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съживяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съживяло е производна форма на съживя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).