съешил е

Речник на българския език

1. съешил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съешил е е производна форма на съеша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съешил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съешил е е производна форма на съеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).