съешило

Речник на българския език

1. съешило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съешило е производна форма на съеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съешило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съешило е производна форма на съеша (мин. деят. св. прич. ср. р.).