съешало

Речник на българския език

1. съешало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съешало е производна форма на съеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съешало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съешало е производна форма на съеша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).