съешала

Речник на българския език

1. съешала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съешала е производна форма на съеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съешала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съешала е производна форма на съеша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).