съединяло

Речник на българския език

1. съединяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съединяло е производна форма на съединя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съединяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съединяло е производна форма на съединя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).