съединило

Речник на българския език

1. съединило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съединило е производна форма на съединя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съединило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съединило е производна форма на съединя (мин. деят. св. прич. ср. р.).