1. съдирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съдирало е производна форма на съдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. съдирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съдирало е производна форма на съдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. съдирало — мин. деят. св. прич. ср. р.
съдирало е производна форма на съдирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. съдирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
съдирало е производна форма на съдирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).