съдерели

Речник на българския език

1. съдерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съдерели е производна форма на съдера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съдерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съдерели е производна форма на съдера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).