съгрешил е

Речник на българския език

1. съгрешил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгрешил е е производна форма на съгреша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съгрешил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгрешил е е производна форма на съгреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).