съгрешил

Речник на българския език

1. съгрешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгрешил е производна форма на съгреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съгрешил — мин. деят. св. прич. м. р.

съгрешил е производна форма на съгреша (мин. деят. св. прич. м. р.).