съгрешало

Речник на българския език

1. съгрешало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съгрешало е производна форма на съгреша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съгрешало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съгрешало е производна форма на съгреша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).