съгрешал

Речник на българския език

1. съгрешал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съгрешал е производна форма на съгреша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съгрешал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съгрешал е производна форма на съгреша (мин. деят. несв. прич. м. р.).