съгрели

Речник на българския език

1. съгрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съгрели е производна форма на съгрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съгрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съгрели е производна форма на съгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. съгрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съгрели е производна форма на съгрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. съгрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съгрели е производна форма на съгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).