съградило

Речник на българския език

1. съградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съградило е производна форма на съградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съградило е производна форма на съградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).