съградил

Речник на българския език

1. съградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съградил е производна форма на съградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съградил — мин. деят. св. прич. м. р.

съградил е производна форма на съградя (мин. деят. св. прич. м. р.).