съвпаднело

Речник на българския език

1. съвпаднело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвпаднело е производна форма на съвпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвпаднело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвпаднело е производна форма на съвпадна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).