съвпадало

Речник на българския език

1. съвпадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвпадало е производна форма на съвпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвпадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвпадало е производна форма на съвпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвпадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвпадало е производна форма на съвпадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съвпадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвпадало е производна форма на съвпадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).