съвпадала

Речник на българския език

1. съвпадала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвпадала е производна форма на съвпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвпадала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвпадала е производна форма на съвпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съвпадала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съвпадала е производна форма на съвпадам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съвпадала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съвпадала е производна форма на съвпадам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).