съвоювал съм

Речник на българския език

1. съвоювал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвоювал съм е производна форма на съвоювам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съвоювал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвоювал съм е производна форма на съвоювам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съвоювал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвоювал съм е производна форма на съвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).