съвоювал е

Речник на българския език

1. съвоювал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвоювал е е производна форма на съвоювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвоювал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвоювал е е производна форма на съвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвоювал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвоювал е е производна форма на съвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).