съвоювало е

Речник на българския език

1. съвоювало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвоювало е е производна форма на съвоювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвоювало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвоювало е е производна форма на съвоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвоювало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвоювало е е производна форма на съвоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).