съвместил

Речник на българския език

1. съвместил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвместил е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвместил — мин. деят. св. прич. м. р.

съвместил е производна форма на съвместя (мин. деят. св. прич. м. р.).