съвкупил съм

Речник на българския език

1. съвкупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвкупил съм е производна форма на съвкупя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвкупил съм е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).