съвкупил е

Речник на българския език

1. съвкупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупил е е производна форма на съвкупя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупил е е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).