съвкупило

Речник на българския език

1. съвкупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвкупило е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвкупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвкупило е производна форма на съвкупя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).