съвкупил

Речник на българския език

1. съвкупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвкупил е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвкупил — мин. деят. св. прич. м. р.

съвкупил е производна форма на съвкупя се (мин. деят. св. прич. м. р.).