съвкупи

Речник на българския език

1. съвкупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съвкупи е производна форма на съвкупя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съвкупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съвкупи е производна форма на съвкупя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съвкупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съвкупи е производна форма на съвкупя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. съвкупи — повелително наклонение, ед. ч.

съвкупи е производна форма на съвкупя се (повелително наклонение, ед. ч.).