съвземал съм

Речник на българския език

1. съвземал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвземал съм е производна форма на съвземам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съвземал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвземал съм е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съвземал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съвземал съм е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).