съвземал си

Речник на българския език

1. съвземал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвземал си е производна форма на съвземам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съвземал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвземал си е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съвземал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвземал си е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).