съвземало си

Речник на българския език

1. съвземало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвземало си е производна форма на съвземам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвземало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвземало си е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвземало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвземало си е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).