съвземало е

Речник на българския език

1. съвземало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвземало е е производна форма на съвземам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвземало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвземало е е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съвземало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвземало е е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).