съвземала

Речник на българския език

1. съвземала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвземала е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвземала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвземала е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съвземала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съвземала е производна форма на съвземам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съвземала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съвземала е производна форма на съвземам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).