съвземал

Речник на българския език

1. съвземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземал е производна форма на съвземам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземал е производна форма на съвземам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съвземал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвземал е производна форма на съвземам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съвземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвземал е производна форма на съвземам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).