съвещавам се

Речник на българския език

съвеща̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

съвеща̀ваш се, несв. Съвместно с други обсъждам нещо; допитвам се. Съвещавам се със сътрудниците си.

Грешни изписвания (7)

  • савещавам се
  • савещавъм се
  • савищавам се
  • савищавъм се
  • съвещавъм се
  • съвищавам се
  • съвищавъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-ве-ща-вам съ-ве-ща-ва-ме
2 лице съ-ве-ща-ваш съ-ве-ща-ва-те
3 лице съ-ве-ща-ва съ-ве-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-ве-ща-вах съ-ве-ща-вах-ме
2 лице съ-ве-ща-ва съ-ве-ща-вах-те
3 лице съ-ве-ща-ва съ-ве-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-ве-ща-вах съ-ве-ща-вах-ме
2 лице съ-ве-ща-ва-ше съ-ве-ща-вах-те
3 лице съ-ве-ща-ва-ше съ-ве-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвещавал съм съвещавала съм съвещавало съм съвещавали сме
2 лице съвещавал си съвещавала си съвещавало си съвещавали сте
3 лице съвещавал е съвещавала е съвещавало е съвещавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвещавал бях съвещавала бях съвещавало бяхме съвещавали
2 лице беше съвещавал беше съвещавала беше съвещавало бяхте съвещавали
3 лице беше съвещавал беше съвещавала беше съвещавало бяха съвещавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвещавам ще съвещаваме
2 лице ще съвещаваш ще съвещавате
3 лице ще съвещава ще съвещават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвещавал ще съм съвещавала ще съм съвещавало ще сме съвещавали
2 лице ще си съвещавал ще си съвещавала ще си съвещавало ще сте съвещавали
3 лице ще е съвещавал ще е съвещавала ще е съвещавало ще са съвещавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвещавам щяхме да съвещаваме
2 лице щеше да съвещаваш щяхте да съвещавате
3 лице щеше да съвещава щяха да съвещават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвещавал щях да съм съвещавала щях да съм съвещавало щяхме да сме съвещавали
2 лице щеше да си съвещавал щеше да си съвещавала щеше да си съвещавало щяхте да сте съвещавали
3 лице щеше да е съвещавал щеше да е съвещавала щеше да е съвещавало щяха да са съвещавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвещавал съм съвещавала съм съвещавало съм съвещавали сме
2 лице съвещавал си съвещавала си съвещавало си съвещавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвещавал съм съвещавала съм съвещавало съм съвещавали сме
2 лице съвещавал си съвещавала си съвещавало си съвещавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвещавал била съм съвещавала било съм съвещавало били сме съвещавали
2 лице бил си съвещавал била си съвещавала било си съвещавало били сте съвещавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвещавам щяла съм да съвещавам щяло съм да съвещавам щели сме да съвещаваме
2 лице щял си да съвещаваш щяла си да съвещаваш щяло си да съвещаваш щели сте да съвещавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвещавал щяла съм да съм съвещавала щяло съм да съм съвещавало щели сме да сме съвещавали
2 лице щял си да си съвещавал щяла си да си съвещавала щяло си да си съвещавало щели сте да сте съвещавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвещавал бих съвещавала бих съвещавало бихме съвещавали
2 лице би съвещавал би съвещавала би съвещавало бихте съвещавали
3 лице би съвещавал би съвещавала би съвещавало биха съвещавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-ве-ща-вай съ-ве-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-ве-ща-вал
непълен член съ-ве-ща-ва-лия
пълен член съ-ве-ща-ва-ли-ят
женски род съ-ве-ща-ва-ла
членувано съ-ве-ща-ва-ла-та
среден род съ-ве-ща-ва-ло
членувано съ-ве-ща-ва-ло-то
множествено число съ-ве-ща-ва-ли
членувано съ-ве-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-ве-ща-вал
женски род съ-ве-ща-ва-ла
среден род съ-ве-ща-ва-ло
множествено число съ-ве-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-ве-ща-ващ
непълен член съ-ве-ща-ва-щия
пълен член съ-ве-ща-ва-щи-ят
женски род съ-ве-ща-ва-ща
членувано съ-ве-ща-ва-ща-та
среден род съ-ве-ща-ва-що
членувано съ-ве-ща-ва-що-то
множествено число съ-ве-ща-ва-щи
членувано съ-ве-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-ве-ща-вай-ки