събул съм

Речник на българския език

1. събул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събул съм е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. събул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

събул съм е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).